О, минало незабравимо!

В НАЧАЛОТО БЕШЕ …ОЛЕЛИЙНЯТА

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал, но и няма габровец, който да не знае, че всичко започва още през 19-ти век, с едно шумно, весело шествие на маскирани хора, известно ни като Олелийня.  Точно в събота срещу Сирни Заговезни, габровци си устройвали най-големия за годината традиционен събор, на който се отърсвали от ежедневните грижи, за да погледнат на света с нови очи. Съвсем философски те усещали преходността на нещата, разрушавали всекидневния ред, отключвали царството на непредвиденото и изненадващото. На празника властвало смешното и забавното, а светът се обръщал наопаки.

В този ден продавачите обличали пъстри дрехи, маскирали се и със задоволство продавали всякакви изкушения за крехката човешка душица – повече от десет вида халва, пейнир-шикер, габровски бял пивоквас, краваи, вино и ракия, калъпи с бито домашно масло, украсено с дървена лъжица, а за децата – захарни петлета, цариградско на клечка, шоколади и бонбони, евтини дрънкулки за млади и стари невести и ергени, а за момите – пъстри чехли и лъскави коланчета.

В по-спокойните часове на Падало, на широката поляна извън града, излизала на тиферич градската духова музика. Вихрели се хора и ръченици. Латерни пеели стари шлагери. Предлагали се песнопойки. Под разноцветен чадър, маскирани или на кокили народни певци извивали глас къде в тежки, къде във весели песни. Нарочно за габровската Олелийня пристигали с плетени куфари артисти-смешници от цялата страна, а цигани разигравали мечки и маймуни. Кукери от Тракия прогонвали злите сили на зимата и на неплодородната година и с танците си правили заклинания за тържество на благополучието и доброто.

Олелийнята  продължавала до късна доба. По мръкнало се виждали вече първите маскирани, които се движели на групи и разсмивали по портите домакините…Задавала се карнавалната неделя!!!

Пъстро, многоцветно, изобилстващо от добро настроение, шествието започвало в неделния следобед и продължавало до мрак. И с пречистващата сила на маските, подобно силата на прошката,  злото бивало забравяно!

…”И като тръгнала Олелийнята от 19-ти век, през 20-ти, та чак до 21-ви. Ни капитализъм, ни социализъм, ни демократични промени я стреснали. Дали Олелийнята се вдигала по Заговезни, дали я  „връзвали” към майския Фестивал на хумора – тя била очаквана от всички. Карнавалният празник имал различни лица – ту се нижел като шествие, ту го качвали на подиуми и естради, ту го разполагали по площадите. Различни лица придобивал празника и според това кой го организирал – отначало бил спонтанен, народен, после фабрикантските слоеве му придали лустро, после партията се грижела за него, после общината, ту имал режисьор, ту нямал…Само два пъти габровци минали без своето пето годишно време – през Втората световна война и в първите години на Промяната /1990 – 1998/. През 1998 година, когато Европейската комисия дала едни пари на габровската управа, за да ги употреби за най-важното в онази страшна финансова криза, тя, управата, в сдружение с културните институти и училищата решила, че като са недостатъчни за хляба народен, то да ги даде за организиране на зрелище. Така се родил Евроден ‘98 и след осемгодишно прекъсване Карнавалът отново се върнал!” – Татяна Цанкова

Защо именно в Габрово се зараждат карнавалите? Вероятно заради неповторимия габровски хумор, пестеливостта, пресметливостта, самокритичността, творчеството на габровеца и вечното му желание за увеселения, така познати ни и днес!

/В материала са използвани откъси от книгата „Карнавалите в Габрово” на Мирела Костадинова/

 

Годината е 1998. Габровското карнавално шествие преминава под мотото „ Пътят към Европа”

2000 година – „Да посрещнем ХХ век с усмивка”

2001 година – „ Светът е оцелял, защото се е смял”

2002 година – „Светът не е смешен, той е по-смешен!”

   2003 година – „Габровският хумор – живата вода”

2004 година – „С усмивка към Европа”

2005 година – „Аз обичам Карнавала”

2006 година – „Аз обичам Карнавала – екология и еволюция”

2007 година – „Аз съм българче, обичам….“

2008 година – „Лев година храни”

2009 година – „Няма криза?”

2010 година – „…И градът е оцелял, защото се е смял”


2011 година – „Няма време…“


 

2012 година  – „Животни и хора, Хора и животни“

   

   2013 година – „Шоуто трябва да продължи“

 

2014 година – „О, времена! О, нрави!“

2015 година – „Габровец и котка по гръб не падат“

2016 година – „Няма такава държава, има такъв град“

2017 година – „Да изкукуригаме от смях“